Как да пазим сърцето си здраво - дискусия с водещи кардиолози в Плевен

Как да пазим сърцето си здраво - дискусия с водещи кардиолози в Плевен

2019-10-23 16:04:37
Как да пазим сърцето си здраво - дискусия с водещи кардиолози в Плевен

За първи път Българската асоциация „Спорт за всички“ и Институтът за здравно образование обединиха усилията си в уникален проект – да вдъхновят хората от третата възраст да станат посланици за здраво сърце. В рамките на Националния фестивал на здравето и дълголетието, който се проведе на 3 октомври в Плевен, бе организирана дискусия с участието на едни от най-известните български кардиолози – проф. д-р Снежана Тишева и доц. д-р Надя Станчева от МУ Плевен, както и проф. д-р Арман Постаджиян – председател на Българската лига по хипертония и началник Кардиологично отделение в УМБАЛ „Св. Анна – София“, и Христофор Христов – председател на пациентска организация, експерт по активно дълголетие.

Преди спортните клубове на хората от третата възраст да демонстрират как с ежедневни физически упражнения поддържат духа и тялото си здрави, кардиолозите заостриха вниманието им върху рисковите фактори, симптомите и превенцията на сърдечно-съдовите заболявания. Бе демонстрирано и как правилно да се измерва кръвното налягане, което предизвика голям интерес у присъстващите. Проявата съвпадна с честването на 100-годишнината на спортен клуб „Спартакисти“ – Плевен, чийто председател Виолета Иванова, заедно с председателя на Българската асоциация „Спорти за всички“ г-жа Ирен Цветкова направиха възможно провеждането на това събитие. Упражненията помагат на хората от третата възраст да са жизнени и активни, преодоляват стреса и изолацията, а новите знания ще допринесат в България да има повече здрави хора, бе изводът на партньорите от Института за здравно образование. Институтът продължава своята образователна програма сред хората от третата възраст.

Всяка организация, която желае да получи образователни материали, и да се включи в обученията, посветени на здравото сърце, може да заяви своето желание на тел. 070010126 (на цената на градски разговор, според тарифния план за мобилни мрежи).

 

Проф. Снежана Тишева, началник Клиника по кардиология и ревматология, МУ Плевен

Нормалното кръвно трябва да е под 140 на 90, независимо на колко сте години

Горда съм от факта, че празнуваме столетието на една организация, която е насочена към добро здраве и провежда превенция на сърдечно-съдовите  заболявания много по-рано от времето, в което в Европа и Америка се е заговорило за това. Вие сте новатори и се надявам да продължим да работим заедно за това да има повече здрави хора, които да живеят в зрялата си възраст достойно.

Твърде дълго битуваше тезата, че кръвното налягане трябва да бъде 100 плюс годините, на които е пациентът. Многобройните проучвания вече поставят норма под 140 на 90, а според някои по-амбициозни кардиолози дори 120 на 80. Ние се ориентирахме към лечение с медикаменти и забравихме, че контрола на начина на живот – това, което правите вие, е много по-важно и абсолютно необходимо. В световен мащаб има известно закъснение на намесата на лекаря при лечението на хипертонията. Свързано е с познанието на пациентите, с решението им да се обърнат към лекаря, за да потърсят помощ. Много е тъжно когато се налага да консултираме млади хора, с вече реализирани инсулти, които никога не са си мерили кръвното. Мозъчно-съдовата болест влошава категорично качеството на живот и възможността за социализация на тези пациенти, а една от причините за инсултите е неконтролираното кръвно. В България живеят милион и половина пациенти с артериална хипертония. А има такива, които се канят да я направят - това са хората на нашия прицел с вас, но ние не тряба да им го позволим – повишавайки двигателната активност, променяйки начина на живот.

Рисковите пациенти са тези, които имат роднини с високо кръвно. С напредване на възрастта съдовете се втвърдяват, възрастта е рисков фактор, но не е непреодолим. Големите рискови фактори са тютюнопушенето, затлъстяването, физическата неактивност, възрастта над 55 г. за мъже, над 65 за жени. Има територии в България - по Дунавието и около морето – където високата употреба на сол е факт. Тази традиция е преодолима, вкусът се възпитава. Наред с високия прием на сол имаме нисък калиев прием. Като млад участъков лекар непрекъснато обяснявах на пациентите, че трябва да ядат жълти плодове, защото те имат повече калий.

Да поддържаме идеално тегло, да намалим солта и червеното месо, да увеличим зеленчуците и физическата активност, да ограничим алкохолната консумация. Не говорим за чашата червено вино вечер, а за високи количества концентриран алкохол. Първо започваме с диетичния и двигателния режим, които да създадат добра основа за медикаментозното лечение. Имаме едно старо послание, т.нар.  телефон на здравето – 00014080 - нула наднормено тегло, нула диабет, нула тютюнопушене, кръвно 140 на 80, дори 135. Мерете кръвното си, изминавайте всеки ден средно по 3 км или 30 минути ходене с умерен темп, бъдете здрави!

Доц. д-р Надя Станчева, Първа кардиологична клиника УМБАЛ „Св. Георги Странски“ – Плевен

Не ползвайте апарати за кръвно налягане, които се слагат на китката

Как правилно да измерваме кръвното си налягане? В стаята трябва да е тихо, нито много топло, нито много студено. Много важно условие е да сте отпочинали, поне 10 минути, а не веднага след като сте изкачвали стълби, да не сте пили кафе. Много често се задава въпросът на коя ръка се измерва кръвното налягане. Няма разлика, правилото е при първото измерване да се измери кръвното на двете ръце, нормално е да има малка разлика. Избира се ръката, на която е по-високо и след това се мери винаги на нея. Съветвам да се използват най-обикновени апарати за кръвно с маншон. Електронните са малко по-неточни, а тези, които се поставят на китката – още по-неточни. Не ги използвайте. Кръвното налягане се измерва на нивото на мишницата в седнало положение. Краката не трябва да бъдат кръстосани, а да се опират плътно на пода, без да висят, гърбът трябва да бъде подпрян, тъй като всяко мускулно напрежение по време на измерването причинява временно повишаване. Ръката трябва да лежи на стандартна маса или друга опора, така че средата на мишницата да бъде на нивото на сърцето. Маншетът се поставя така, че участъкът, където излизат гумените маркучи за манометъра и ръчната помпа да се разположи върху пулсиращата артерия, след което обвийте плътно маншета около мишницата. Избягвайте навиването на ръкава, така че той да образува стягане около мишницата. Маншетът не трябва да не нито прекалено стегнат, нито прекалено хлабав. Долният край на маншета трябва да отстои на 2 см от сгъвката на лакътната ямка. Поставете накрайниците на стетоскопа в ухото, така че да прилепнат плътно. Правилното поставяне  може да се провери с леко почукване върху мембраната на слушалката. Поставете слушалката върху артериалната пулсация в лакътната ямка под нивото на маншета и я придържайте добре притисната, така че да е в плътен контакт с кожата. Напомпайте балона бързо до ниво 20-30 mmHg над очакваната горна стойност на налягането. Започнете да изпускате бавно със скорост – по едно деление 2 mmHg докато се появят тоновете. Чакаме да чуем първите ясни тонове – това е горната граница. Докато налягането се понижава, отчетете нивото на появяването на тоновете, приглушаването и изчезването им. Докато се чуват пулсиращите тонове, скоростта на изпускане на напомпания въздух не трябва да се променя. Записваме стойността, измерваме след 30 секунди отново. Понякога, когато имаме неритмичен пулс е по-трудно, необходимо е поне 2-3 пъти да се измери. Долната граница е когато вече не чуваме тоновете.

Проф. Арман Постаджиян, председател на Българска лига по хипертония, началник кардиологично отделение в УМБАЛ „Св. Анна“-София

Важното е да не стигаме до сърдечна недостатъчност

Нашият живот е последователност, той не започва от 60-годишна възраст, но е факт, че начина, по който сме живяли дава отражение на нашето здраве. 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след диагнозата и нашата задача е да предотвратим това.

Препоръчва се да знаем какво е нашето кръвно налягане в едноседмичен период. Да изберем такъв през годината и да го мерим всеки ден, сутрин и вечер. Не ни интересува единичната стойност, а колко често имаме над нормални стойности. Ако повечето са над 135 на 85, трябва да променим нещо. И няма нужда да ставаме роби на непрестанното мерене на артериалното налягане. Сърдечната симптоматика обикновено се провокира от физически усилия. Оплакванията в покой са синоним на нещо, което изисква сериозно медицинско внимание, особено ако те не отзвучават. Ако физическите усилия водят до симптоматика, която изчезва, когато физическите усилия спрат, е ок, но пак изискват внимание и посещение при специалист. И нещо много важно -  сърце не „боде“. Всеки, който в живота си има пробождане, промушване в областта на сърцето, това много вероятно не е сърдечен симптом. Типичният сърдечен симптом е болка на широка площ, като затискане с менгеме, голяма е площта, обичайно отива към едната или към двете ръце, провокира се от физическо усилия, а в случаите на непреминаващ симптом и в покой. Най-накрая стигаме до един етап, което е сърдечна недостатъчност – невъзможността на сърцето да изтласка голямо количество кръв, което да задоволи нашите нужди. Колкото повече симптоми имаме в покой, толкова е по- обезпокоително. Не е необходимо човек да е имал сърдечен инцидент, за да провокира сърдечна недостатъчност. Например едни леко повишени стойности на кръвното налягане с години, на които не се обръща внимание.

Какво можем да направим? Най-смисленото нещо е познанието. Не може всеки човек да бъде лекар, но поне да знае симптомите и какво би могъл да следи е достатъчно важно. Симптомите са сравнително прости. Лесна умора, задух в легнало положение, подуване на глезените. Важното е разграничаване на отоците – има отоци и при ставни проблеми, но тогава те са само на засегнатата става, а при сърдечната недостатъчност те са двустранни. Всяко наддаване на телесно тегло, няколко килограма в рамките на няколко дни, значи задържаме много течност, която не можем да изхвърляме. Изключително много разчитам на вас като посланици на здравословен и разумен начин на живот на поколенията, които вие сте възпитали и които те възпитават. Единственият начин е да започнем от ранна детска възраст, иначе само увеличаваме кръга от хора, които утре ще имат проблеми.

Христофор Христов, собственик на фитнес-център и експерт по активно дълголетие

Възрастните хора не трябва да тичат

Преди  5-6 години бях диагностициран с високо кръвно. Лекарят ми изписа едни хапчета сутрин, едни на обяд.  Това ме накара да се замисля какво трябва да променя в начина си на живот, за да подобря качеството му. След 30-годишна възраст човек започва да губи мускулатура, която се трансформира в мазнини. Този процес е необратим. Намалява и костната плътност. А мускулите държат тялото изправено – особено мускулите на раменете, около гръбначния стълб. Затова изпитваме болки при движения, болки в кръста, прегърбваме се. Единствено физическите усилия обръщат този процес. Правилото е да не се натоварваме повече от 30-60 минути на ден. Не се вдигат големи тежести, а по-леки, но с повече повторения. На тази възраст не трябва да се тича. Бързият ход е по-полезен. Резките движения са опасни, когато тялото не е загрято. Загрявката е в рамките на 15 минути. Колкото по-рано човек се осъзнае, толкова по-добре. След започване на спортуването съм намалил терапията, обедното хапче вече го няма, сутрешното е наполовина. Продължавайте в този дух, вие сте открили пътя към дълголетието.

Рискови фактори за сърдечна недостатъчност – ако ги забележите, потърсете кардиолог!