Денят на хроничната уртикария е ежегодно събитие, отбелязвано на 1 октомври. Има за цел да повиши осведомеността за това състояние, което засяга милиони хора по света. Този ден дава възможността да се повиши осведомеността за уртикарията сред пациентите, техните семейства, лекари, политици, здравната система, пресата.
Хронична спонтанна уртикария (ХСУ), се представя с хронични обриви/уртики, които водят до сърбеж, зачервяване или подуване по кожата на човек - ангиоедем. Усещането е сходно на опарване от коприва, затова другото име на заболяването е „копривна треска“. Но за разлика от моментното усещане от копривата, това състояние не минава бързо.
Хората с ХСУ обикновено имат пристъпи, които идват и си отиват в продължение на няколко години, но не може да се установи пряка причина. Симптомите могат да се появят спонтанно по всяко време. Заболяването обикновено има продължителност 5-7 години, но има тежки пациенти, при които продължава до 25 и повече години.
В България няма точни данни колко са тези пациенти, но по данни от Европа, от това заболяване страдат около 1% от населението – т.е. около 70 000 души у нас, като жените са два пъти по-засегнати от мъжете, а децата – по-засегнати от възрастните. Всяка година около 40 000 души се новодиагностицират с уртикария у нас, това показват първичните прегледи с такава работна диагноза.
Пациентите с уртикария не могат да се скрият:
Те имат уртики, оток по лицето, сърбеж, болка, не могат да спят, не могат да излизат. Това отключва психологически проблеми като страх, тревожност, депресия. Пациентите не могат да ходят на работа, не могат да се показват в обществото, не могат да носят определени дрехи, не могат да прилагат определена козметика, раздразнителни са поради влошено качество на сън с месеци, самоизолират се, имат ниско самочувствие и остават неразбрани.
Пациентите имат нужда от по-чест достъп до специалисти. Психологическа помощ също е необходима, но липсва. Пациентите, които развия уртикария, не знаят какво да очакват и до кога ще имат оплаквания.
Проблемите в България
Наскоро проведена анкета сред дерматолози и алерголози показва, че лекарите разпознават заболяването, но не могат да го „излекуват“ до край. В 21 век вече не е достатъчно само да поставиш диагнозата.
Един от проблемите е, че пациентите се лутат между различни специалисти. Друг от проблемите е, че здравната система по никакъв начин не идентифицира тези пациенти – те нямат право на прегледи по НЗОК, не се диспансеризират, а се лекуват в болница едва, когато получат тежък пристъп. Тогава обикновено попадат в алергологични клиники, макар че уртикарията не е алергично заболяване.
НЗОК не предлага нито реимбурсирано проследяване (диспансеризация), нито реимбурсирано лечение.
Лечението е насочено към облекчаване на симптомите, докато състоянието отшуми от само себе си. Прилагат се най-вече антихистамини.
При по-тежки ситуации се използват кортикостероиди, които помагат, но отключват странични ефекти. Влиза се в друг порочен цикъл - метаболитни нарушение, хипертония и т.н. , което води до други индиректни разходи за общественото здравеопазване.
И двата вида медикаменти не могат да излекуват заболяването, а само да потиснат проявите му до следващ пристъп. Българските пациенти не могат да стигнат до качествено здравеопазване и иновативни технологии, защото специалистите не може да го предложат. Същевременно вече има иновативно биологично лечение, но то още не се прилага в България.
Важен аспект е коморбидността на тези пациенти с други автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, лупус, заболявания на щитовидната жлеза, астма.
В резултата на всичко това в България има разминаване/разлика между световните препоръки и локалните възможности за достъп до иновативни технологии и качествено здравно проследяване на пациентите с ХСУ.