Денят на хроничната уртикария е ежегодно събитие, отбелязвано на 1 октомври. Има за цел да повиши осведомеността за това състояние, което засяга милиони хора по света. Хронична спонтанна уртикария (ХСУ), се представя с хронични обриви/уртики, които водят до сърбеж, зачервяване или подуване по кожата на човек - ангиоедем. Усещането е сходно на опарване от коприва, затова другото име на заболяването е „копривна треска“. Но за разлика от моментното усещане от копривата, това състояние не минава бързо. В България няма точни данни колко са тези пациенти, но по данни от Европа, от това заболяване страдат около 1% от населението – т.е. около 70 000 души у нас, като жените са два пъти по-засегнати от мъжете, а децата – по-засегнати от възрастните. За проблемите на пациентите с това заболяване разговаряме с доц. д-р Мария Стаевска, председател на Българско дружество по алергология и началник на Клиниката по алергология в УМБАЛ “Александровска”.
- Доц. Стаевска, какво представлява уртикарията?
- Уртикарията е едно хронично заболяване, което в началото може да остане неразпознато. В началото те не могат да се ориентират, мислят, че са ухапани от нещо - бълха или комар, и се надяват да им мине. Но когато обривите не отминават, това ги кара да се замислят. Те имат уртики, оток по лицето, сърбеж, болка, не могат да спят, не могат да излизат. Това отключва психологически проблеми като страх, тревожност, депресия. Пациентите не могат да ходят на работа, не могат да се показват в обществото, не могат да носят определени дрехи, не могат да прилагат определена козметика, раздразнителни са поради влошено качество на сън с месеци, самоизолират се, имат ниско самочувствие и остават неразбрани.
- Но ако пациентът дойде по-рано при вас, нещата са много по-благоприятни, нали?
- Общо взето това е болест, която е хронична и всъщност е важно да не се лекуват сами пациентите. Защото хроничната уртикария сама по себе си не е животозастрашаваща болест, но за съжаление самолечението и най-вече използването на системни кортикостероиди е свързано с изключително много странични ефекти. Те са известни на голямата част от хората, всъщност те много се страхуват да взимат кортикостероиди, но в случая с уртикарията го правят, защото нямат друга алтернатива. И аз затова казвам, че пациентите рядко подценяват проблема, защото той им се натрапва. При възрастни пациенти честотата на заболяването е около 1%, при децата около 1,3%, т.е. това е около 70 000 българи. Заболяването много зле се отразява на самочувствието, на социалната активност на човека, хората не смеят да излязат, ограничават приятелските си контакти. Депресиите са в около 30% от случаите, нарушенията са около 60%, тъй-като обривите се появяват и се скриват, но в момента на появата, сърбежът е изключително силен, пациентите не могат да спят през нощта и през деня не са в добра форма. Уртикарията има изключителен ефект и върху образованието и кариерното развитие, за съжаление пациентите много често очакват да се намери нещо бързо за лечение и да се приключи. Пациентите имат нужда от по-чест достъп до специалисти. Психологическа помощ също е необходима, но липсва. Пациентите, които развия уртикария, не знаят какво да очакват и до кога ще имат оплаквания.
- При положение, че толкова години никой не чу необходимостта от създаване на клинична пътека за лечение, как успявате да лекувате пациентите, защото вероятно от 70 000 души, една малка част от тях могат да си позволят да погасят разходите по това лечение, другите се нуждаят от финансова помощ?
- Ами да, уртикарията много странно е разделена в самата класификация на болестите – на ангиоедем и уртикария. Всъщност в 60% от случаите уртикария протича с ангиоедем, около 30% протича само като уртикария и в 10% протича само като ангиоедем, което е доста объркващо, защото ангиоедемът може да бъде причинен и от други неща, които могат да бъдат много опасни. Въпросът е, че ние бихме могли да ги приемаме в клиниката и действително, много често приемаме в нашата клиника, въпреки че Александровска болница не е така разпозната като лечебно заведение за спешност, което може би е грешка, защото имаме добре функциониращ спешен център, и е добре тези пациенти, когато се обринат, когато получат отоци, да дойдат при нас. Защото получават цялата комплексна помощ. Те най-често попадат в токсикология, което не е точно мястото, където могат да получат наистина комплексното решение на въпроса. Когато се опитах да направя справка в Здравната каса, имаме 40 000 консултации по здравна каса с диагноза уртикария, това са наистина огромен брой консултации при алерголози и дерматолози. Но клинична пътека не съществува, а това е една болест, която води до чести хоспитализации.
- С какво се лекува уртикарията и имат ли българските пациенти достъп до най-съвременното лечение?
- Важно е да се знае, че приемът на нестероидни противовъзпалителни средства, води до най-честата причина за хоспитализация поради влошаване на уртикария - ангиоедема. И действително е изключително стресово, усещането за застрашеност на живота е много силно, така че това е важно да се знае и да се внимава как се приемат тези лекарства. Има алтернативи, пациентите ако бъдат консултирани, наистина могат да живеят по-лесно. Здравната система подценява проблема, защото наистина няма пътека, ние сега се опитваме да направим поне амбулаторна процедура. Имахме срещи, благодаря на д-р Маджаров, председател на БЛС, за възможността да срещнем и да говорим в тази посока. Директорът на Александровска болница д-р Атанасов също много ни помага. т.е. опитваме се поне с амбулаторна процедура да следим и да диспансеризираме тези пациенти, които действително, в края на краищата лекувайки се неправилно, водят после до много нови разходи на здравната система.
Лечението е насочено към облекчаване на симптомите, докато състоянието отшуми от само себе си. Прилагат се най-вече антихистамини.
При по-тежки ситуации се използват кортикостероиди, които помагат, но отключват странични ефекти. Влиза се в друг порочен цикъл - метаболитни нарушение, хипертония и т.н. , което води до други индиректни разходи за общественото здравеопазване.
И двата вида медикаменти не могат да излекуват заболяването, а само да потиснат проявите му до следващ пристъп. Българските пациенти не могат да стигнат до качествено здравеопазване и иновативни технологии, защото специалистите не може да го предложат. Същевременно вече има иновативно биологично лечение, но то още не се прилага в България.
В интервюто са използвани въпроси от гостуването на доц. д-р Мария Стаевска в БНТ