За съжаление българското здравеопазване бе вкарано в капана да е на базата на екселската таблица – приход, разход, баланс, казва проф. Асен Гудев
Вчера отбелязахме Световния ден на сърцето. Именно сърдечните заболявания са водеща причина за смъртността у нас и по света, в България обаче показателите са доста тревожни в сравнение с европейските. На какво се дължи това, какво е необходимо, за да се обърне тенденцията, какви са най-новите препоръки за политики в областта на сърдечното здраве и как се отрази КОВИД на пациентите с тези диагнози, обяснява проф. Асен Гудев. Той е председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна" (ИСУЛ)
-------------------------
- Проф. Гудев, кои са основните задачи, които седят пред Дружеството на кардиолозите в България?
- Дружеството на кардиолозите в България е неправителствена организация. Историята започва в далечната 1974 година, едни от най-светлите имена в българската кардиология като проф. Васил Цончев, проф. Тамара Пилософ организират секция по кардиология, защото тя се ражда сравнително късно като самостоятелна дисциплина и по света, и у нас. Ние сме наследници на една традиция, която ни задължава да изпълняваме нашата основна цел, а именно да промотираме сърдечно-съдовото здраве на обществено ниво, да провеждаме образование на нашите специализанти, да остояване интересите на кардиологичната гилдия като иновации, необходимост от въвеждане на нови ефективни методи на лечение и най-вече да поддържаме да поддържаме висок стандарт на грижите на кардиологично болните. Ние сме пионерите в налагането на философията на медицината на доказателствата в ежедневната практика. Нещо, което ни коства много усилия и не срещаме разбиране. Част от ежедневната работа на дружеството е отпечатване на европейските препоръки базирани на доказателства, където няма конфликт на интереси за лечение на сърдечно-съдобите заболявания. Ние сме бих казал единствените, дано да бъркам, които устойчиво налагаме тази политика. Целта е преди всичко да се осигури добро и качествено лечение на болните и е доказано,че в световен мащаб, че клиниките, които работят по тези препоръки имат по-добри терапевтични резултати. Така че това е наша основна философия и полагаме много усилия това знание да бъде разпространено. Става дума за документа на Европейското кардиологично дружество и ние притежаваме авторските права за тези документи и искрено се надяваме, че прословутата добра клинична практика и правила за добра клинична практика, която толкова години не успя да намери решение в българската медицина, това е примерът, който трябва да се следва. Ние сме заявили многократко тази наша позиция пред институциите. Имаме и много други активности, както вече казах опитваме се да сме в крак с това, което прави Европейското кардиологично дружество. Една институция с изключително голям авторитет с офис в Брюксел и вчера беше положено началото на тази инициатива на ЕС, а именно план за действие, защото сърдечно съдовите заболявания са проблем не само за България и това е предизвикателство пред всички.
- Какви са европейските препоръки?
- В световен мащаб 18 млн. души загиват от сърдечно-съдови заболявания, а в Европа това те са 4 млн. И Европейското дружество заедно с още 15 професионални организации от много широк кръг промотира тази инициатива, в която има доста препоръки за това какво трябва да се направи, за да има подобряване на лечебните показатели, на превенцията, на иновативността, как трябва да се обединява усилията на всички академични и изследователски центрове. Това е голямо предизвикателство пред всички нас като кардиологична общност, но от препоръките в този документ се вижда, че без подкрепа на ниво институции трудно можем да постигне някакъв напредък и само ще констатираме колко висока е сърдечно-съдовата смъртност.
- Колко точно е висока?
- Нищо ново не можем да ви кажем – много е висока. Преждевременната смъртност, която настъпва преди 65 години, тоест там, където ние губим хора в разцвета на силите си, продължава да е два пъти по-голяма от средната за Европа. Във вторник имахме експертна среща затова какво трябва да се направи в България, заедно с представители на БСК, БЧК и др., за да можем да следваме примера на европейската инициатива. В новия гайд-лайн се акцентира много на замърсяването на въздуха като важен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Тоест ние имаме още един враг с голяма експозиция в България за съжаление.
- Отдавна се говори за по-широката употреба на дефибрилатори в страната, уместно ли е това?
- Ние изцяло се присъединяваме към призива за необходимостта от нормативни промени за използване на дефибрилаторите от обучени хора, които не са медицински лица. Ще направя една аналогия – не е нужно да си пожарникар, за да работиш с пожарогасител. Дефибрилаторите наистина са устройства, които са направени за лаици и наистина много хора щяха да са днес сред нас, ако имаше нагласа, култура за първа долекарска помощ, докато дойдат екипите на Спешна помощ, които са разкъсани от повиквания и свръхнатоварване. Това е предизвикателство пред обществото. Не искам да давам пример, вие се сещате предполагам за хора, които ни напуснаха съвсем скоро тази година от всички сфери на живота, точно заради тези първи решаващи минути. Не бива позволяваме повече такива случаи. Ако се окаже своевременна помощ, хората след това имат един нормален живот като качество, активност и социално удовлетвореност.
- Повишава ли се здравната култура на българите?
- Постепенно започва да се подобрява културата и нагласата на хората за рисковите фактори, които ние повтаряме постоянно - като висок холестерол, високо кръвно налягане, висока кръвна захар. Хората започват да ги следят. Атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания като инфаркт и инсулт, периферно съдовата болест, аневризмата на доминалната аорта са все състояния, които в остър стадий може да са животозастрашаващи, но тe започват в една ранна възраст. И нашият апел всяка година е да се работи с младите хора. Създаването на хранителни навици става в детско-юношеската възраст. Ако в семейството не се създаде култура на здравословно хранене, физическа активност и изобщо здравословен начин на живот, трудно след това можем да имаме желания резултат. Така че посланието е преди всичко към семействата и младите хора. Разбира се хранителната индустрия е изключително важен партньор. Във вторник бе представено проучване, което стана едно от най-популярните на последния европейки кардиологичен конгрес и в политиката на Европейското дружество. Според него намаляването на солта в готовите продукти намалява драматично като популация честотата на инсултите и инфарктите. Тоест знаем какво трябва да се направи просто трябва воля и политическо желание. Механизмите са описани от Европейския съвет в последните препоръки.
- Какъв може да е ефектът от един по-здравословен начин на живот?
- Осем от десет инфаркта могат да бъдат предотвратени и това го казва „Лансет“. Още веднъж ние отстояваме философията на медицината на доказателствата, а не медицина на авторитета. Ние станахме жертва на медицината на авторитета - някой каза еди какво си. Не, ние искаме да отстояваме това, което фигурира в реномираните медицински списания. Пътят до публикацията минава през иглени уши и всеки факт се проверява.
- Как се отразява КОВИД на пациентите със сърдечно съдови заболявания?
- Пациентите със сърдечно съдови заболявания са едни от най-застрашените от тежко протичане на КОВИД и от смърт. Ние загубихме много пациенти, които водиха нормален, активен живот, въпреки тежките си кардиологични заболявания, които бяха компенсирани, след операция, след стендиране, след поставяне на пейсмейкър и редовна медикаментозна терапия. Но КОВИД отне живота им. И общият ни апел, не само мой, а на Европейското кариодологично дружество и на Управителния съвет на ДКБ – нашите пациенти да се ваксинират. Наличието на сърдечно-съдово заболяване е индикация, а не контра- индикация за ваксина. И нека почетем паметта на тези наши колеги, които загинаха отдавайки живота си. Кардиолозите бяха много ангажирани и продължават да бъдат.
- Кое е по-важно, за да бъде човек в добро здраве – периодичните изследвания или начинът му на живот?
- Колкото и често човек да си прави изследвания, ако няма нагласата да промени начина си на живот е безсмислено. Смисъл от едно изследване има, когато то променя поведението. Конкретно за доплер има контретни индикации. Трябва да се внимава, когато се назначават изследвания, много често има излиши и ненужни. Пак казвам от едно изследване има смисъл, когато промени поведението и на лекаря, и на пациента, и на фамилията. Подкрепящата среда във фамилията и изобщо в обществото е много важна, за да се стигне до съзнанието на хората и да се промени негативната тенденция. Но това не е лесно и се вижда.
- А получават ли хората навременна помощ в случай на нужда?
- Колегите от Бърза помощ знаят къде какво да направят. Нека отчетем, че те работят от години в много трудни и тежки условия. Но много често агресията на обществото се излива изключително неоправдано към нашите колеги от Бърза помощ. Синдромът на прегряване в медицинските среди е изключително висок в наши дни и затова, когато нещо се случи това не е провал на индивида, на конктретния лекар, а е проблем на системата. От нашите колеги зависи много, именно тези критични първи минути, за които стана въпрос. Реанимационни мероприятия от свидетели на инцидента, наличие на дефибрилатори и бързото пристигане на медицинска помощ могат да спасят живота и да обърнат съдбата на пациента. Така че от тази гледна точка има много какво да се желае. Не е само медицина, а логистика, организация и т.н. Знаете ли колко често слушам за реформа в Спешната помощ – колко оси, колко конски сили, а съществения въпрос какво трябва да има в линейката, най-вече кой трябва да е вътре, не сме чули. До скоро и в линейките няма дефибрилатори. Човешкият живот в тази държава трябва да има друга стойност.
- Каква?
- Значи ние приемаме спокойно всеки ден да имаме катастрофи с много загинали, около 150 починали от КОВИД, и не знам още колко инфаркта. И за съжаление философията на много от хората е „На мен това няма да ми се случи“. Докато това не се промени, докато нагласата за състрадание към другия, за отговорност към здравето, към семейството не се промени, ние каквито и послания и усилия да полагаме, трудно може да се обърне мрачната статистика. Реакциите от типа – това си е моя работа, ще правя каквото си искам с моето тяло, няма да нося маска, ще пуша....и т.н. наистина е сърцевината на проблема, с който ние се сблъскваме като нация, като гилдия. Ние постоянно се опитваме да подобряваме нашите познания и практика, но мисля, че примерът с тези автоматични дефибрилатори е една добра илюстрация на това, че липсва воля. Не става дума за пари, щом в Швейцария ги има и в градските автобуси, вероятно не е скъпо. Така че не е това проблема и за съжаление българското здравеопазване бе вкарано в капана да е на базата на екселската таблица – приход, разход, баланс. Базовите ценности за съжаление изчезнаха. На Световния ден искаме да запалим червената лампа, че човешкият живот е нещо уникално, нещо безценно. И България като държава и общество не може да си позволи да губи толкова лесно човешки живот.