Заболявания, които наричахме фатални, вече се лекуват

Заболявания, които наричахме фатални, вече се лекуват

Визитка: Доц. д-р Бранимир Спасов е директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ София). Специалист по „Вътрешни болести“ и „Клинична хематология“. Ръководената от него болница е най-голямото лечебно заведение в България, което предлага специализирана диагностична и терапевтична хематологична помощ. Около 1000 души месечно  търсят помощта на специалистите й. Тук се прилага и модерното лечение с трансплантация на стволови клетки от донори, като резултатите са сходни с най-реномираните европейски центрове.

 

  • Доц. Спасов, болницата ви се включи в кампанията „Попитайте хематолога“, която цели да съкрати пътя на пациента до специалиста-хематолог. Защо?
  • Кръвните заболявания са сериозен здравен и социален проблем. В България ежегодно се установяват около 1300 – 1500 болни със злокачествени хематологични заболявания, най-вече в напреднала възраст. В следващите години, за съжаление, тази бройка вероятно ще се увеличава, поради застаряване на населението. От друга страна, хематологията е една от най-иновативните медицински специалности, в която се въвеждат върховите технологии както в диагностиката, така и в лечението. Тези иновации не само променят живота на нашите пациенти, но и дават тласък за развитие на лечение и на други заболявания. Задължително е тези модерни технологии да стигнат до възможно най-много хора. За моя най-голяма изненада, по данни от наскоро проведено проучване, по-малко от 50% от българските граждани знаят какво е хематология. Значителна част от населението не знае какви са проявите на кръвните заболявания и къде да потърси специализирана помощ - изследвания, консултации или лечение. Не знае и какви са новите възможности за лечение, които се предоставят у нас.
  • Как въвеждате иновацията като директор в най-голямата хематологична болница в България?
  • Когато се говори за хематология, най-често страховете са свързани със злокачествените заболявания на кръвта, кръвотворните и лимфни органи – левкемии, лимфоми, миелом. Това бяха диагнози, равносилни на смъртна присъда. Последните 1-2 десетилетия обаче обърнаха представите и очакванията ни и то благодарение на бързото нахлуване на иновациите. Те са резултат от достъпа до нови високотехнологични подходи за изследвания и диагностика, за синтез на активни биологични молекули, които могат да повлияят по-ефективно на заболяванията; нови технологии за комуникация и трансфер на информация, позволяващи безпрецедентна обмяна на информация и високо ниво на информираност и сътрудничество на професионалната общност. Вече успяваме да изясним сложни биологични процеси, обуславящи заболяванията на кръвта и кръвотворните органи. Извършваме мащабни проучвания на генома на туморните процеси и идентифицирането на много ключови имунологични и генетични биомаркери, които ни позволяват да разпознаем заболявания с обособена картина и биология и специфични възможности за лечение. Прилагаме широк спектър таргетна терапия, която е насочена специфично към злокачествения процес. Таргетната терапия позволява насочване на медикаментите директно към раковите клетки, без увреждане на останалите и с минимални странични ефекти. Използваме огромния регенератоен потенциал на стволовите клетки за целите на лечението и превръщането на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки в рутинно лечение.

Задължително осъществяваме контрол на ефекта от лечението чрез високочувствителни методи за оценка на минимална остатъчна болест, както и чрез най-новите образни изследвания, като РЕТ-СТ (пет скенер), които позволяват не само обемна, но и функционална характеристика на евентуални остатъчни туморни маси. По този начин можем да засилим лечението там, където остават дори и минимални следи от заболяването, но при пациентите, при които високочувствителните методи не показват остатъчна болест, бихме могли да намалим тежестта от сериозната терапия и страничните й ефекти.

  • Означава ли това, че тези заболявания вече не са присъда?
  • Левкемия беше страшна дума и повечето пациенти бяха обречени на смърт. Важно е да се знае, че левкемията не е едно заболяване, а голяма група от различни заболявания, някои от които имат бавно протичане, докато други са много агресивни и бързи. Съществува определен вид левкемия – хронична миелоидна левкемия (ХМЛ), при която в резултат от определен генетичен дефект се наблюдава увеличаване на броя на раково променени бели кръвни клетки. С прилагането на прицелните терапии 5-годишната преживяемост при пациентите с ХМЛ се е увеличила трикратно – от 21% през 70-те години до почти 70% през 2013 г., като според някои проучвания 10-годишната преживяемост дори надхвърля 80%. Това е преживяемост, съпоставима с тази на хора без онкологични заболявания. С все по-честото прилагане на високодозова химиотерапия и алогенна (донорска) трансплантация на хемопоетични стволови клетки 5-годишната преживяемост при пациенти с остра миелоидна левкемия се е увеличила - от 35% през 90-те години до 53% през 2005-2009 година. Преживяемостта при болните с лимфоми, с миелом се е увеличила неколкократно. Лечението е толкова ефективно, че при определена част от заболелите не се установява наличие на левкемични клетки посредством съвременните диагностични методи. Лечението може да бъде спряно, например при жени, които искат да станат майки. След което може да започне отново.
  • Кой и защо трябва да знае за новите методи на лечение на хематологичните заболявания?

Новите методи за лечение трябва да станат достояние не само на пациентите, но и на институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на здравните политики в страната. Изключително важно е да се знае, че новите методи на лечение промениха из основи пейзажа на хематологията. Общата преживяемост в значителната част от заболяванията се увеличи в пъти! Някои от съвременните технологии, като трансплантацията, позволяват излекуване на иначе задължително фатални заболявания. Тези високоефективни терапии, които удължават преживяемостта и запазват качеството на живот обаче са много финансоемки и следва да бъдат обект на много задълбочено планиране и прецизирано приложение. Една от най-големите болки на хематологичната общност е недостатъчно финансиране на лечението на острите левкемии в България. Ако в западноевропейските държави лечението на пациенти с остра левкемия, включително и прилагането на алогенна (донорска) трансплантация на хемопоетични стволово-клетки, струва около 250 000 евро, в България то е в пъти по-евтино - около 100 000 лв. Това налага промяна в стратегията на финансиране на тези медицински дейности от страна на здравните власти в държавата.

  • Можем ли да се предпазим от заболяванията на кръвта, кои са симптомите, които могат да ни насочат да ги открием рано?

За съжаление няма категорично доказани причини за много от заболяванията, особено злокачествените. Доказани обаче са редица рискови фактори.Един от рисковите фактори, който може да доведе до рак, е тютюнопушенето, поради което то трябва да се спре. Затлъстяване, различни химически и физични фактори, инфекции, имунни дефицити и др. повишават допълнително рисковете.

Значимата група на вродените анемии и нарушения на кръвосъсирването поставят въпроса за генетична консултация, скрининг и идентифициране на семействата с висок риск, за предотвратяване на тежки форми.

Симптомите на заболяванията на кръвта най-често са от общ характер, които придружават почти всички злокачествени заболявания - неразположение, отпадналост, загуба на тегло, нощно изпотяване, повишена температура. Тези признаци могат да бъдат наблюдавани и при вирусно заболяване, но когато продължат повече от 1-2 седмици, пациентите следва да се обърнат към своя личен лекар, който впоследствие да насочи болния към хематолог. Същото важи и при всички случаи, когато се установяват задържащи се промени в кръвните показатели, установени случайно или по повод друго заболяване.

Ръководената от Вас болница е със статут на Национален център, кое я прави уникална?

  • Тук прилагаме диагностика и лечение, съответстващо на изискванията на европейската практика. Персоналът на болницата традиционно е бил ангажиран в разработването на националната политика в областта на хематологията в страната. С голяма гордост искам да отбележа, че в нашия трансплантационен център са извършени около 800 трансплантации на хемопоетични стволови клетки в рамките на 10-годишен период, като нашите резултати не отстъпват на тези в реномираните европейски центрове.  Другата уникална характеристика на болницата е единственият в страната Специализиран хематологичен лабораторен блок, който осигурява иновативната диагностика и контрол на ефективността на лечението, за които стана дума по-рано. Лабораториите на болницата отдавна не обслужват само пациентите на лечебното заведение. Около 30% -50% от натовареността е за осигуряване на високоспециализирани изследвания (трепанобиопсии; имунофенотипизации; конвенционална и молекулярна цитогенетика; молекулярни изследвания и др.) за лечебните заведения от цялата страна. Болницата осигурява достъп до съвременна медицина за пациентите от цяла България и това я прави лечебно заведение с безспорно национално значение.
  • Какво е посланието Ви към пациентите, нуждаещи се от хематологична помощ?
  • Че не са сами в тежката битка с тези болести. Искам да ги уверя, че винаги могат да разчитат на квалифицирана диагностична и терапевтична помощ в СБАЛХЗ – София.

Автор: вестник "24 часа"