Имаме амбицията да помогнем на пациентите със сърдечна недостатъчност да живеят по-дълго и по-добре

Имаме амбицията да помогнем на пациентите със сърдечна недостатъчност да живеят по-дълго и по-добре

Проф. д-р Снежана Тишева е ръководител Катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология”в МУ Плевен и на Първа кардиологична клиника в УМБАЛ. Под нейно ръководство в Плевен се създаде Център по сърдечна недостатъчност, който има амбицията да помага на хората с това заболяване. Той се създава в рамките на кампанията "Живот със сърдечна недостатъчност". 

  • Проф.Тишева, кое Ви провокира да участвате в кампанията "Живот със сърдечна недостатъчност" и безплатните консултации на такива пациенти?

В моята дългогодишна практика като кардиолог работя с много пациенти, които са достигнали този краен етап в развитието на сърдечните заболявания -синдрома на сърдечната недостатъчност. Опитът ми и съвременните теоретични познания изграждат твърдото ми убеждение, че с тези пациенти трябва да се работи непрекъснато - те трябва да бъдат обучавани как да се наблюдават, кога да се обърнат към лекаря си, каква двигателна активност и какъв хранителен режим да имат.

  • Какво представлява сърдечната недостатъчност и кой може да развие заболяването?

Това е крайният симптомокомплекс в развитието на много от сърдечните заболявания. Всички сърдечно болни, дори и тези, които са системно и успешно лекувани, достигат такъв етап. Голямото предизвикателство е клиничната симптоматология да се отсрочи максимално дълго и качеството на живот на тези пациенти да се съхрани.

  • Обявихте, че създавате Център по сърдечна недостатъчност – безспорна необходимост за пациентите с тази диагноза. Каква комплексна здравна услуга ще предложи той на пациентите?

Центърът по сърдечната недостатъчност е една функционална структура.  Изграждаме я с амбицията да подпомагаме пациентите, като ги обучаваме още когато те са хоспитализирани как да се грижат за себе си, а същевременно с участието на моите асистенти да ги подпомагаме в системния контрол в амбулаторни условия. Мисля, че това би било в помощ на личните лекари, които според приетите принципи на НЗОК имат основната грижа за тези пациенти.

Пациентите са твърде много и грижите за тях трябва да са системни. В някои европейски страни имат т.н. öut pathients clinik, в които тези болни се контролират с участието на много медицински сестри, които са обучени да ги подпомагат. При нас не може да се реализира в тази форма поради тежкия дефицит на тези специалисти, но можем да използваме помощта на младите бъдещи колеги - студенти по медицина.

Ние ги обучаваме как да си следят теглото, как и колко да се движат, при кои промени в оплакванията да се обадят. Не без значение е да следват предписаната терапия, която е съобразена със съвременните ръководства за лечение.

  • Какво Вашите пациенти най-често пропускат?

Много често своеволно и под влияние на лекари, които не познават в детайли лечението, променят терапията си. Намаляват двигателната си активност или променят хранителния си режим, което ги води до декомпенсация ,те влошават състоянието си. Възрастните хора с дегенеративни ставни заболявания често са принудени да приемат нестероидни противовъзпалителни средства, които влошават функциятана сърдечно-съдовата система.

  • По данни на НЗОК в Област Плевен живеят над 10 000 души с тази диагноза. Вие имате дългогодишни наблюдения върху заболеваемостта тук. Според Вас – тя увеличава ли се, или намалява?

Пациентите със сърдечна недостатъчност нарастват. Има няколко причини за това. Първо -  относителният дял на възрастното население нараства. Възрастта е рисков фактор, които не може да се коригира. Все по-често това са хора, които се грижат за себе си сами.  Те по –често правят грешки при приема на медикаментите. Мускулната слабост при възрастните хора е по-изразена и  те по-често падат. Често възрастните хора се хранят непълноценно и това има значение за тяхното състояние. Поради липса на актуални терапевтични познания или опит лекарите закъсняват с включването на правилната терапия на болните.

Една от идеите ни е да формираме малки групи, които да осъществяват контролирана двигателна активност няколко пъти седмично.

  • Кои са новостите в лечението на това заболяване? Колко години може да преживее човек с такава диагноза?

Най новите терапевтични подходи в лечението на тези пациентие свързанно с ранното въвеждане в лечението на сърдечната недостатъчностна т.н. АРНИ медикаменти(ангиотензин рецепторен-неприлизинов инхибитор). Това  лечение допринася за бързо овладяване на симптоматиката, подобряване на функционалния капацитет на болните със сърдечна недостатъчност и значително подобряване на качеството на живота им.Смисълът на адекватното лечение е увеличаването на преживяемостта с години при това в добро качество на живота.

  • Можем ли да се предпазим от сърдечна недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност не е фатално предопределение. Първо трябва да започнем с контрол на известните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания, каквито са артериалната хипертония, увеличеното ниво на холестерола, затлъстяването, захарният диабет ІІ тип, тютюнопушенето и заседналият начин на живот. Второ - да се борим с хроничния стрес, който трудно се дефинира. Изключително важно е в живота ни правилата да се спазват- аз бих казала, че това в наши дни е трудно постижимо. Сигурно средство за противопоставяне на стреса е добрата двигателна активност. Системният правилен контрол на вече съществуващите сърдечни заболявания  е важен за всички нас. А пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да познават добре заболяването си и стриктно да спазват лечението и режима си.

 

Проф. Снежана Тишева и нейният екип продължават безплатните консултации на пациенти със сърдечна недостатъчност през целия м. октомври. Задължително е предварителното записване на часове на тел. 070010126 (на цена на градски разговор, според тарифния план за мобилни мрежи), всеки работен ден от 10 до 17 ч.