70% от българите не смятат, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност

70% от българите не смятат, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност

2019-05-10 11:39:04
70% от българите не смятат, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност

70% от българите погрешно считат, че водеща причина за смъртност у нас са онкологичните заболявания. Едва 30% са наясно, че това са сърдечно-съдовите заболявания. Липсва познаване на основните сърдечно-съдови заболявания и симптомите, свързани с тях. Това става ясно от национално представително проучване, което бе представено пред медиите днес от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Проучването е правено през м. април от изследователска и консултантска компания ЕСТАТ, с цел изучаване на обществените нагласи и познаването на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на заболяването сърдечна недостатъчност. Поводът е провеждащата се в момента Седмица за борба със сърдечната недостатъчност на Европейското дружество по кардиология – „Да вдигнем червен флаг по проблема „сърдечна недостатъчност“.

По данни на НЗОК към 1 януари т.г. броят на диспансеризираните с това заболяване са 153 348 души, 89,31% от тях са на възраст над 60 г. Разпределението жени – мъже е 54% на 46%.

„Хората се страхуват от рак, а умират от сърце. Това е факт. 66% от смъртните случаи се дължат на сърдечно-съдовите заболявания. Нашата задача не е да плашим и без това наплашеното българско население, а да алармираме обществото“, каза проф. д-р Пламен Гацов, председател на Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите. Радващи са данните в проучването, че при нужда българите лесно могат да достигнат до специалист. „Достъпът до квалифицирана здравна помощ е много висок, за разлика от много държави. От една страна имаме достъпност, имаме съответните специалисти, а нямаме достатъчно осъзнаване на проблема. Искаме хората да разберат за проблема и да знаят, че има лечение“, обобщи той.

Болните със сърдечна недостатъчност могат да бъдат адекватно лекувани, да изпълняват своите професионални и семейни задължения и това е много важно в държава с демографска криза и отрицателен естествен прираст. „Можете да си представите икономическия размер на проблема. Всяка година имаме увеличение на починалите заради сърдечно-съдово заболяване. Един от всеки пет пациенти над 40 години ще развие сърдечна недостатъчност. Причината е глобалното застаряване на населението. Честотата се увеличава с напредване на възрастта. Същевременно има много прости и лесни неща, които всички ние можем да направим. Най-доброто лечение е профилактиката на рисковите фактори и това е една от главните цели на дружеството и на цялата кардиологична общност. Европейското дружество по кардиология е приело за приоритет включването на пациента и неговото активно участие в лечебния процес. Трябва да обучаваме, говорим, образоваме хората, кои са най-обикновените симптоми, какво е това да не ми достига въздуха, трябва ли да отида на специалист, как да се предпазя, кога да отида на специалист. Всичко останало, което знаем, е на ход. Първите сме в Европа, които имат достъп до нови лекарства, но само лекарствата не са достатъчни“, подчерта доц. д-р Мария Токмакова, председател на ДКБ и началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.

Сърдечната недостатъчност е заболяване, което успешно може да бъде превантирано от самото начало с адекватен контрол на рисковите фактори. „В момента, в който настъпи, можем да направим много неща, свързани с конкретната причина – оптимизация на възможната медикаментозна и немедикаментозна терапия. Пациентът обаче трябва да бъде обучен. Той живее с това състояние, много неща изискват адекватно мониториране и там, където причината за развитието на заболяването не е ясна, може много да бъде направено за това да се изясни конкретната ситуация. Един от начините на борба с демографската криза е увеличаване на раждаемостта, но качеството на живот и увеличаването на преживяемостта е нещо, което лекари и пациенти могат да направят заедно", посочи проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония и началник на кардиологично отделение в УМБАЛ „Св. Анна“.

„Ние сме едни от лидерите в България от гледна точка на пилотни проекти за телемониториране и онлайн мониториране. Пациентите могат да бъдат наблюдавани в обезлюдените места, могат да бъдат контролирани на базата на такова телемониториране. Това е реално наблюдение на хората в нужда. Можем да си дадем сметка за резултатите в лечението и приложената терапия и това може да доведе до съответните въздействия. Това позволи тези пациенти да бъдат поканени за контролен преглед и при тях това беше наистина животоспасяващо. Друг важен момент от социална гледна точка е, че голяма част от тези пациенти, ако са правилно лекувани, могат да изпълняват своите професионални и семейни ангажименти и са необходими на тази държава. Ако не можем да задържим младите, можем поне да задържим в кондиция на по-възрастните. По този начин на държавата могат да бъдат спестени много средста. Поторните хоспитализации изразодват огромен финансов ресурс в световен мащаб. Такова мониториране може да изиграе наблюдение почти с болничен резултат. Около 30% от разходите за лечение на кардиологични ппациенти отиват за лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност“, изтъкна проф. д-р Иво Петров, началник Клиника по кардиология и ангиология в УМБАЛ „Сити Клиник“ – София.

В края на пресконференцията членовете на УС на Дружеството на кардиолозите в България се присъединиха към призива на колегите си от Европа – да вдигнат червен флаг по проблемите на сърдечната недостатъчност. Предстои и информационна кампания в 13 града в страната, на която хората от рисковите групи да бъдат обучавани и информирани за основните симптоми и за начините на контрол на заболяването.