„Изживях голяма травма. Мъжът ми изчезна, той беше моряк. Много се притесних и започнах да си влача десния крак. Мисля, че тогава ми се отключи Паркинсонът. Аз съм много общителна личност, имам много приятелки, но спрях да излизам, защото започнах да треперя. Не исках хората да ме съжаляват“, разказва Кръстинка Зюмбюлева от Варна.
Заедно със своите лекари от УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна – проф. д-р Явор Енчев, неврохирург, и д-р Михаел Цалта-Младенов, невролог, тя участва в кампанията „Открито за Паркинсона“ на Института за здравно образование. Видеоистории показват съдбите на пациенти с напреднал Паркинсон, които живеят с дълбока мозъчна стимулация (ДМС). Те разказват за промяната, настъпила в живота им след прилагането на този съвременен метод. Той представлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и премахва неприятните усещания на болестта. Операцията се поема от НЗОК и е безплатна за пациента.
Кръстинка е вдовица, която живее сама. Синът й е в чужбина със семейството си, тя няма роднини във Варна и да се грижи сама за себе си е от първостепенно значение. А болестта на Паркинсон е коварна именно с това, че пациентът няма контрол над движенията си, постепенно се обездвижва и има нужда от придружител. „Когато вкъщи има болен от Паркинсон, страда цялото семейство. Затова, когато ние лекуваме такъв пациент, ние лекуваме и неговото семейство, и обществото“, посочва проф. Явор Енчев, който първи във Варна започва приложението на метода ДМС в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“.
Устройството действа по подобие на пейсмейкъра за сърце. Често е наричано „мозъчен пейсмейкър“. Самото устройство се имплантира под ключицата и от него подкожно, до точно определени места в мозъка се отвеждат електроди с диаметъра на човешки косъм. По електродите се подават импулси, които действат върху мозъчните структури, отговорни за симптомите на Паркинсона. Операцията продължава няколко часа, като златният стандарт е тя да се осъществява при буден пациент – така в реално време може да се види ефектът, който пациентът би имал след операцията, обяснява д-р Михаел Цалта-Младенов, невролог. В УМБАЛ „Св. Марина“ той се занимава с подбора на пациентите, на които да бъде приложен методът.
„При всички до момента преминали пациенти има значително подобряване на моторните функции. Има пациенти, които се върнаха към активния си живот, отново ходят на работа, пълноценни са за себе си, за семейството, околните“, посочва той.
„Когато се събудих от операцията, никъде не ме болеше. Не треперех, нямах тикове. За мен тези хора са гении. Проф. Енчев е Бог, той има златни ръце. А д-р Цалта е много човечен и те успокоява и предразполага, такова внимание ти обръща!“, споделя Кръстинка Зюмбюлева. Днес тя се грижи за себе си напълно сама. Вече излиза, ходи на разходка с приятелки, пазарува, готви. „Човек трябва да рискува. Тази болест е прогресираща, ставаш по- зле, колкото и лекарства да вземаш. Сега не треперя и се чудя – как съм живяла толкова години с треперенето?“, недоумява тя.
Критериите един пациент да бъде подложен на ДМС са заболяването да е поне от 5 години, пациентът да е под 75 години, а лекарствата вече да не действат. Преди операцията се извършват редица тестове и изследвания, за да се види дали стимулацията ще има нужния ефект.
По данни на НЗОК, диспансеризираните пациенти с Паркинсонова болест у нас са 15 000. В Област Варна те са 808, а в целия Североизточен регион, включващ Варна, Търговище, Добрич и Шумен - 1946. Новодиагностицираните пациенти са близо 1300 всяка година. 90% от тях са над 65 години, като жените са по-засегнати от мъжете.
Цялата история на Кръстинка и нейните спасители: https://youtu.be/ebtcbTtWQIA
Повече за проекта „Открито за Паркинсона“ и ДМС http://healthedu.eu/-4060.html
Фейсбук страница от която може да се получи още информация за метода: https://www.facebook.com/ParkinsonDiseaseDBS