Усещането да видиш дете, за което си помогнал да се роди, е неописуемо, споделя Мина Маркова, биолог
Мина Маркова е молекулярен биолог с две магистратури в областта на биохимията и микробиологията. След завършването на висшето си образование работи в клинична лаборатория в Пловдив, където получава добра основа за имунология, вирусология, микробиология. През 2011 г. се завръща в Бургас и започва работа в Звеното по асистирана репродукция на УМБАЛ Бургас. Не спира да учи и да усъвършенства квалификацията си в областта на репродуктивната медицина, членува в ESHRE (Европейското общество по човешка репродукция и ембриология).
- Мина, как избрахте професията си на биолог?
- Най-интересния ми предмет в училище беше биологията. Приеха ме в Природо-математическата гимназия с профил биология, благодарение на съветите и насоките на майка ми. Всяка година ми ставаше все по-интересно и с генетиката, тогава я учихме в 10 клас, разбрах че това е моя път. Затова след 12 клас кандидатствах Молекулярна биология. И не съжалявам, въпреки че би ми се искало квалификацията и работата ни да бъде по-ценена. Преди десет години се върнах в Бургас заради съпруга ми и по щастливо стечение на обстоятелствата точно тогава откриваха Звеното по асистирана репродукция в болницата. Подадох си документите, явих се на интервю и ме наеха.
- Какво точно прави един биолог в ин-витро център?
- Аз си представях практичната част, която е уникална! Затова и кандидатствах за тази позиция. Оказа се , че работата е ¼ практика и ¾ документация, отчети, администрация. Но същинската част, „практичната“ е тази, заради която всичко си заслужава. Преди да се пристъпи към процедура по изкуствено оплождане, биолозите правят ембриологично досие на пациентите, в него се попълват личните данни, изследванията, „историята“ им. От момента на извличането на яйцеклетките от тялото на жената, до трансфера – връщането на оплодената яйцеклетка обратно - обикновено на 3 или 5 ден, биолозите се „грижат“ за тях стъпка по стъпка, процедура по процедура. Обработваме и семенния материал на мъжа или донора, който се използва за интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди, т. нар. ICSI или класическо ин витро. Ние правим и спермограми, замразяваме сперматозоиди и ембриони, обработваме семенен материал за интраутеринни (вътрематочни) инсеминации. Работата на биолога е отговорна, напрегната, но и благородна и увлекателна.
- Има ли специфика в квалификацията на биолога, който работи в подобна структура в сравнение с друга месторабота?
- Има и то голяма. Работата в Звеното по асистирана репродукция е много специфична. С колежката ми се обучавахме в София – в МЦ „Репробиомед“ при д-р Табакова и д-р Николов. След това обучението ни продължи на терен със старши ембриолог Валентин Пенчев, на когото съм много благодарна. И така две години, докато имаме право да работим самостоятелно и да извършваме ICSI. Била съм биолог в клинична лаборатория, където работата също е много интересна, но за месец-два вече си обучен. А тук в ин витро центъра, говорим за години - практика, четене, опит – участваш в създаването на човешки живот! Работиш персонално с хора, а не с кръвни продукти или машини например. Ние познаваме всички наши пациенти. Дори сме приятели с повечето от тях. Докосваме се до техния личен свят, до техните грижи и притеснения. Опитваме се да им помогнем не само от медицинска гледна точка, но и да окажем емоционална подкрепа.
- Кое е най-интересното във Вашата работа?
- Чисто биологичната част - как от две клетки се ражда живот. Невероятно е чувството, когато помагаш на хората и колко щастливи можеш да ги направиш!
- Какво е усещането да видиш дете, което си "създал"? Чувствате ли се като "майка" на децата, които са родени благодарение на Вашата намеса в процеса?
- Като майка няма как да се чувствам, защото майката не само дава живот, но и се грижи за него завинаги. Но усещането да видиш дете, за което си помогнал да се роди, е неописуемо и уникално. Осмисля всичко и си казваш : „О да, заслужава си!“
- Какви са Вашите пациенти? Доколко донорското оплождане вече е актуално у нас?
- Хората, които посещават Звеното са различни. Има млади двойки, по-възрастни двойки, жени без партньор. Напоследък все повече се налага да използваме донорски материал. Причините са разнообразни, обикновено това е желанието на жени без партньор да станат майки, но имаме и пациенти-мъже с генетични заболявания, които причиняват стерилитет. Много рядко при тежък мъжки фактор използваме донори. Това се случва обикновено след няколко неуспешни опита, по желание на пациентите или при висок процент ДНК фрагментация на сперматозоидите.
- В УМБАЛ Бургас вече има донорска банка за семенна течност. Какво трябва да знаят потенциалните донори?
- Донорите на сперматозоиди трябва да отговарят на определени критерии: да са на възраст между 18 и 38 години, да имат отлични спермални показатели, да не страдат от наследствени или хронични заболявания, да не са под запрещение, да са физически и психически здрави. Извършва се предварителен подбор първо чрез попълване на анкета. Първото посещение за даване на семенна течност е само за изследвания. Правят се спермограма, микробиологични, вирусологични изследвания, които са изцяло за сметка на болницата. След получаване на резултатите, при липса на заболяване, се пристъпва към започване на процедура по събиране на проби. Това са осем посещения за отделяне на материал. Сперматозоидите се замразяват и се поставят под карантина за период от 6 месеца. Когато мине периода, мъжът има ангажимента само още веднъж да дойде и даде кръв за актуални изследвания, за да бъде възможно ползването му. Един мъж може да дарява, докато се родят до 5 деца от дарения материал, включително и собствените му. Донорството е анонимно и безвъзмездно, допуска се единствено да се поемат разходите на донора и обезщетение за дискомфорт и евентуално отсъствие от работното място.
- А има ли жени, които желаят да дарят яйцеклетки?
- Все още нямаме банка за донорски яйцеклетки, защото там процедурите са по-трудни и сложни. Поради тази причина нямаме и жени-донорки. Да дариш яйцеклетки е благороден акт, чрез който се дава шанс на жени, за които това е единствената възможност, да имат свое дете. Както всяка процедура донорството на яйцеклетки крие някои рискове, следователно желаещите да дарят, трябва внимателно да преценят дали това е правилният за тях избор. В България се следи броя на родените деца (включително собствени). Ако броят на родени деца от яйцеклетки на една жена достигне 5, то нейните яйцеклетки повече не се използват.
- Имате пациенти, които идват в Бургас след негативен опит в други градове. Каква е причината да Ви търсят?
- Плюсове и минуси имат както малките, така и големите клиники. Въпросът е как се чувстват самите пациенти, дали са спокойни , дали се доверяват на лекуващия екип. Ние сме малко звено и плюсът ни е, че имаме възможност да обърнем внимание на нашите пациенти. Те получават лично отношение. Мисля, че им е по-спокойно и нямат усещане, че всичко е на конвейер. УМБАЛ Бургас е държавна болница. Не пускаме предварително и без необходимост скъпоструващи имунологични, генетични и други специфични изследвания. Не изискваме изследванията да са направени при нас, достатъчно е да са от акредитирана лаборатория и да имат подпис и печат. Цените на платените услуги тук, когато това се налага, са много достъпни за пациентите. А това не е без значение, когато си имал няколко несполучливи опита и си потънал в заеми за изследвания и лечение, докато мечтаеш за дете. Много от нашите пациенти нямат финансова възможност да пътуват постоянно и да се подлагат на скъпоструващи процедури в други градове.