Предсърдно мъждене – как да избегнем усложненията?

Предсърдно мъждене – как да избегнем усложненията?

2022-04-14 13:17:11
Предсърдно мъждене – как да избегнем усложненията?

Доц. д-р Пламен Петровски, кардиолог от екипа на Поликлиниката на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата

Над 35 милиона – толкова са хората в света, които живеят с диагнозата „предсърдно мъждене“. И макар най-често срещаната аритмия да не е най-тежката, то последиците от нея могат да са фатални – от сърдечна недостатъчност до мозъчен инсулт.

Кои са пациентите в риск? Защо хипертоници и диабетици трябва да са „нащрек“, когато сърцето им „галопира“ и „прескача“? Какви възможности има съвременната медицина в борбата с аритмията? И възможна ли е превенцията на предсърдното мъждене?

На всички тези въпроси отговаря опитният кардиолог доц. д-р Пламен Петровски, който е част от екипа на Поликлиниката на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата.

„Предсърдното мъждене (ПМ) е най-често диагностицираната аритмия при хората, особено в по-напреднала възраст. Като аритмичен феномен, тя е относително безопасна, но нейните усложнения (мозъчен инсулт, изява на сърдечна недостатъчност) са свързани с висока заболеваемост и смъртност“, подчертава доц. Пламен Петровски.

„По данни от 2017 година, над 35 милиона души по света имат предсърдно мъждене, като заболеваемостта нараства с възрастта и придружаващите сърдечносъдови заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето (ИБС), клапни сърдечни болести, диабет, затлъстяване, бъбречна недостатъчност и други“, споделя тревожните данни кардиологът.

Остро или хронично?

Какво се крие зад диагнозата „предсърдно мъждене“? „Характеризира се с пълна неравномерност на сърдечните съкращения поради хаотично кръжене на възбуждението през предсърдията. В клиничен аспект е основно два типа: остро (пристъпно) и хронично (перманентно).

С напредване на възрастта и увеличаване на придружаващите заболявания, рискът от възникването му нараства“, не пропуска да отбележи доц. Петровски. И не крие, че точните причини за „отключването“ му не са напълно изяснени. „Съществува дори т.нар. идиопатично (lone) предсърдно мъждене у млади хора без значими рискови фактори“, разкрива кардиологът.

Най-рискови са хората над 75 години

„Причините за поява на този тип аритмия е най-добре да се уточняват индивидуално. Най-рискови са хората над 75 години с недобре контролирана артериална хипертония, наличие на коронарна атеросклероза (ИБС), мозъчносъдова болест, хронични бъбречни заболявания и захарен диабет“, идентифицира уязвимите групи доцентът от ВМА.

Вредните навици очаквано също са неблагоприятен фактор. „Прекомерната употреба на алкохол категорично има значение за възникването на аритмия. Съществува например т.нар. празничен сърдечен синдром. Характеризира се с пристъпно предсърдно мъждене след злоупотреба с алкохол. Същото се отнася и за стимулиращи наркотични вещества от рода на кокаина“, предупреждава кардиологът.

Когато сърцето препуска и прескача

Как да познаете коварната аритмия? „Най-често симптоми възникват при пристъпното предсърдно мъждене, изразяващи се във внезапна поява на сърцебиене, палпитации, чувство за прескачане на сърцето. При по-чувствителните индивиди тези оплаквания могат да бъдат доста мъчителни, особено ако сърдечната честота при пристъпа е висока.

В случаите на перманентно предсърдно мъждене с овладяна сърдечна честота симптомите са минимални“, обръща внимание доц. Петровски. Кардиологът отбелязва още, че често при хората над 75 години този тип аритмия се открива случайно без наличие на субективна симптоматика.

„Хваща“ се при електрокардиограма

За опитните специалисти поставянето на диагнозата не е предизвикателство. „Достатъчен е ЕКГ запис с продължителност не по-малка от 30 секунди. При кратки пристъпи са полезни още 24 и 48-часовото Холтер ЕКГ мониториране“, обяснява доц. Петровски. Като допълва, че при първоначалното откриване на предсърдното мъждене е уместно да се изследва функцията на щитовидната жлеза и да се изключи анемия.

Внимание, тромбоемболия!

Защо, макар и не толкова тежка, този тип аритмия е толкова коварна? „Вече споменахме, че най-големите рискове при нея са тромбоемболичните усложнения и развитието на сърдечна недостатъчност.  При перманентно предсърдно мъждене е достатъчно контролиране на 3 параметъра: сърдечна честота, артериално налягане и системна антикоагулация.

Тактиката при пристъпно е малко по-различна. Цели се бързо възстановяване на синусовия ритъм. И в тези случаи е необходима антикоагулация, ако се прецени, че рискът от тромбоемболии е висок“, коментира разликите между двата типа специалистът от ВМА.

От бетаблокери до криоаблация

Кардиолозите имат богат набор от „оръжия“ срещу предсърдното мъждене. „На този етап е възможно задържането на синусов ритъм за дълго време с антиаритмични медикаменти. Тук спрямо честотата на приложение се отнасят: бетаблокери, пропафенон, флекаинид, соталол и амиодарон. Кой от тези медикаменти да се приложи, се решава от кардиолога“, подчертава доц. Петровски.

„Когато е невъзможно задържането на ритъма с лекарства у сравнително млади и активни хора, се предприема инвазивна диагностика и терапия. Прилага се т.нар. техника ИБВ –изолация на белодробните вени с радиовълни или студ (криоаблация). Тези методи стават все по-ефективни с развитието на медицинските технологии. Индикациите за тях непрекъснато се разширяват“, разкрива възможностите за съвременно лечение кардиологът от ВМА.

Контролирайте кръвното и диабета

Контрол на рисковите фактори – той стои в центъра на превенцията на предсърдното мъждене, категоричен е доц. Петровски. Какви са конкретните му препоръки? „Поддържане на нормално артериално налягане, адекватна антикоагулация, избягване на злоупотреба с алкохол, нормална физическа активност, борба със затлъстяването и захарния диабет са все мероприятия, осъществяващи превенция на предсърдното мъждене“, подчертава на финала доц. Пламен Петровски.

Сърцето е чувствително към COVID-19

След повече от две години живот в „сянката на COVID-19“ лекарите се изправят пред ново предизвикателство – т.нар. пост-COVID синдром. Вече има данни, че често той „поразява“ именно сърдечносъдовата система. Какво показват наблюденията на доц. Пламен Петровски? „Тук опитът на кардиологичната структура, която оглавявам, е малко по-различен. Не се открива висока честота на засягане от COVID инфекцията. По-скоро се касае са повишена чувствителност на сърдечносъдовата система към вируса“, обяснява кардиологът от ВМА.

„Оплакванията, като сърцебиене, задух, лесна уморяемост в дните на възстановяване от COVID-19 най-често се дължат на засягане на вегетативната нервна система, а органично засягане на сърцето и съдовете не се установява.

Ето някои данни върху 543 пост-COVID пациенти в кардиологичната амбулатория на ВМА: перикардити с перикарден излив – 8%, миокардити – 0,4%, изострена сърдечна недостатъчност – 2,5%, хипертонични кризи – 1,8%, симптоматична хипотония – 1,26%, пристъпно предсърдно мъждене – 3,8%, екстрасистолна аритмия – 4,6%, белодробен тромбоемболизъм (БТЕ) – 5,8%, периферни емболии – 3,4%, тромбоемболични мозъчни инсулти – 4,2%“, споделя актуалната статистика кардиологът.

Източник: сп. Бети