Силната умора без ясна и конкретна причина може да е признак за рядко заболяване на кръвта. Особено ако е съчетана с необясними синини и кръвонасядания по тялото. Това са едни от най-характерните симптоми на заболяването имунна тромбоцитопения, посочва д-р Жанин Стоянова. Тя е специалист по клинична хематология в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания - София. Има дългогодишен опит в диагностиката и лечението на пациенти със заболяване на кръвта и кръвотворните органи. Д-р Стоянова участва в кампанията „Иновации за живот“, която информира хората за начините на диагностика и лечение на редките хематологични заболявания. Едно от тях е имунната тромбоцитопения – заболяване, което засяга тромбоцитите.
Имунната тромбоцитопения (ИТП) е придобито имунно заболяване,
при което в кръвта има ниски нива на тромбоцити без известна причина за това. Тромбоцитите са малки клетъчни елементи, които се образуват в костния мозък и посредством кръвта достигат до всички органи. В случаи на нараняване те достигат мястото на кървене, струпват се и образуват кръвен съсирек. При хора с ИТП тялото произвежда антитела, които атакуват и разрушават тромбоцитите, вследствие на което се появяват кръвоизливи. Антителата се произвеждат от клетки на имунната система и обикновено са част от нашата система за борба с инфекциите. Разрушаването на тромбоцитите е предимно в далака и води до силно скъсения им живот. В около 80% ИТП е диагностицирана като първична, но може да бъде и вторична - причинена от бактериални или вирусни инфекции – хепатит, хеликобактер пилори, или в хода на други заболявания (напр. лупус), обяснява д-р Стоянова.
И успокоява, че заболяването не е често срещано. Счита се, че от възрастното население боледуват 3,3 до 6,6 на 100 000 души, т.е. съотнесено към възрастното население в страната ни, хората с това заболяване са между 300 и 600. Това е рядко заболяване, но напоследък се установява по-често, заради честите кръвни изследвания, които хората правят по повод на други оплаквания. Въпреки, че се проявява рядко, важно е хората да знаят за него, защото ранната диагностика и навременното лечение значително подобряват ежедневието им.
Освен силната отпадналост и умора, имунната тромпоцитопения се проявява с характерни кръвонасядания по кожата и лигавиците
- малки червеникави точки като убождане от игла, по-големи синини, лилави и червеникави петна, които са причинени от кръвоизливи в малките кръвоносни съдове под кожата. Може да има кървене от носа, венците, стомашно-чревния тракт, кръв в урината. Животозастрашаващите кръвоизливи са изключително редки.
Често се търси връзката между болестта и това как тя влияе на живота на пациента, възприятието за болестта от гледна точка на пациента и тази на лекаря по отношение на симптомите и лечението. Близо 60% от пациентите споделят, че качеството им на живот е засегнато „понякога“ или „през цялото време“, понижавайки нивата им на енергия, физическия комфорт и активност. Повечето от пациентите чувстват умора, която често затруднява концентрацията им и влияе на възможността да се справят с ежедневните си задачи, професионалната реализация, развлеченията в свободното време.
„Най-често хората се тревожат дали ИТП е злокачествено заболяване. Не, не е. Важно е да се знае, че с тази диагноза може да се води нормален живот, защото заболяването макар и хронично, може да се контролира. Пациентите често питат има ли връзка между храненето и болестта и могат ли да помогнат на лечението, като променят начина си на хранене. Здравословното хранене помага за поддържане на добро здраве, предотвратява заболявания, може да повиши благосъстоянието и да подобри качеството на живот, но няма специална диета, която да има пряко положителен ефект върху нивото на тромбоцитите“, посочва д-р Стоянова.
Половината от пациентите с ИТП споделят, че се чувстват разтревожени и стресирани от заболяването, притесняват се от постоянно променящите се стойности на тромбоцитите, тревожат се от появата на внезапно кървене.
Имат и притеснения относно чисто физическите белези на болестта –
синини, кървене, обриви, които създават неудобство особено през летните месеци, защото трябва да ги прикриват с дълги ръкави и дрехи. Прави впечатление, че по-младите са по-тревожни от по-възрастните и че жените са по-притеснени от мъжете. Повечето пациенти са в активна работоспособна възраст. Половината от тях споделят, че сe налага да работят по-малко вследствие на болестта, но само малка част прекъсват работата си поради обостряне на симптомите. ИТП оказва и негативно влияние върху социалното благосъстояние, което е най-разнообразно и трудно измеримо, тъй като включва активността в интимния живот и семейството, приятелските отношения, социалната среда. Докато заболяването често протича остро и се лекува спонтанно при деца, при почти две трети от възрастните пациенти продължава повече от шест месеца, т.е протича хронично и е необходимо да бъдат обгрижвани отблизо в продължение на години.
Оптималното лечение трябва внимателно да се балансира между рисковете от кръвоизливи и рисковете от нежелани реакции и усложнения
Целта е да се повиши броят на тромбоцитите до “безопасни” стойности т.е. стойности, които не са нормални, но болният няма кръвоизливи, а не на всяка цена да се нормализира броят им. Да се подобри качеството на живот, тонуса на организма при извършване на ежедневните дейности. Пациентите с нисък брой на тромбоцити, които нямат клинично значими кръвоизливи се оставят на проследяване с кръвни тестове и хигиенно-диетичен режим - физическа активност без травми, избягване прием на аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства, избягване на мускулни инжекции, пояснява специалистът по клинична хематология.
При необходимост от лечение обикновено първи избор са кортикостероидите - прилагат се под формата на интравенозни инжекции или таблетки. Може да се постигне значително увеличение на броя на тромбоцитите, който след спирането им отново да спадне. Това може да окаже негативно влияние върху емоционалното и психичното състояние на пациента. Когато се налага спешно повишение на броя на тромбоцитите, например при операция или масивен кръвоизлив се прилагат интравенозно имуноглобулинови препарати. Други варианти за лечение са терапии, които стимулират образуването на нови тромбоцити в костния мозък. Терапията може да бъде под форма на таблетки или подкожни инжекции, като лечението може да продължи с години. Подкожните инжекции се прилaгат един път седмично, което налага посещение при лекуващия хематолог ежеседмично за провеждане на кръвни изследвания. Дозата на медикамента се определя съобразно тромбоцитния брой. Ако лечението е с таблетни форми, те се приемат веднъж дневно и пациентите посещават лекуващия хематолог един път в месеца, за да се проследят стойностите на тромбоцитите и да се изпише медикамента. През последните години са натрупани достатъчно данни за техния механизъм на действие, поносимост, ефикасност и безопасност при продължително прилагане, затова този тип терапия е предпочитана. Прилага се също лечение с моноклонални антитела интравенозно, както и лечение с имуносупресори – при тях повишението на тромбоцитите настъпва по - бавно.
Отстраняването на далака е само в краен случай
Когато нищо друго не помага, може да се прибегне към оперативно отстраняване на далака. Далакът поема важни задачи за собствената имунна защита на тялото. Така наречената спленектомия - хирургичното отстраняване на далака е вариант само ако са изчерпани всички други терапевтични възможности, като трябва да се има предвид, че освен непосредствените хирургични рискове, пациентите трябва да очакват последваща за цял живот повишена податливост към инфекции. Но към момента няма данни, че хората с ИТН са изложени на по-висок риск от заразяване с COVID-19. Въпросът за поставянето на ваксина трябва да бъде обсъден с лекуващия хематолог, тъй като ползата от ваксинацията може да надвишава риска в дългосрочен план. Ефектът от ваксинацията е от значение, както за пациентите и техните лекари, така и за цялото общество.
Източник: вестник "Трета възраст"