Институт за здравно образование е партньор на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести и Столична община в кампания за ранна диагностика на белодробни болести сред пушачите и пасивните пушачи (хора, които живеят или работят с пушачи). Кампанията предлага безплатни високоспециализирани изследвания - изследване на дишането (спирометрия) и флуорографски преглед. Ранното откриване на белодробните заболявания дава възможност за по-успешен контрол и лечение.
За прегледите се записват пълнолетни пациенти с повишен риск от развитие на белодробни болести, без поставена диагноза и отговарящи на определени от медицинските специалисти условия. Ако вече имате поставена диагноза ХОББ или астма, не можете да участвате в кампанията. Ако имате нужда от второ мнение, можете да се свържете със специалист по белодробни болести или лекуващия Ви лекар.
По данни на НСИ за 2017 г. в България белодробните болести са на първо място по заболеваемост. Хроничната обструктивна белодробна болест – ХОББ (известна също като болестта на пушачите) вече е на трето място в света като причина за смърт. От 10-те най-смъртоносни болести 4 са белодробни: ХОББ, остри инфекции на долните дихателни пътища, карцином на белия дроб и туберкулоза. Данните са от 2016 г. на Института за изследване и анализи на човешкото здраве във Вашингтон, САЩ.
Тютюнопушенето е една от най-важните причини за белодробни заболявания, а в много страни - и най-важната причина за инвалидизиране, страдание и преждевременна смърт. Това е единствената причина за влошаване на здравето, която е напълно предотвратима.
През 2018 г. в кампанията бяха прегледани 429 души в София. При 120 от тях бе установена ХОББ.
През 2019 г. прегледите се проведоха през месеците май, юни, септември, октомври и ноември в София, Враца, Благоевград.
През 2020 г. кампанията бе спряна поради епидемията от COVID-19 и възстановена отново през 2024 г. През май 2024 г. бяха организирани изследвания - спирометрия в градовете София, Пловдив, Плевен и Благоевград. В тях бяха изследвани над 300 души, като при 30-50% от тях се установиха проблеми, налагащи допълнителна диагностика.