Историята на Николай от Реселец
Историята на Маргрет Добринова
Историята на Кръстинка Зюмбюлева от Варна
Проект „Открито за Паркинсона“ цели да информира пациенти, техни близки и обществеността за различните аспекти на Паркинсоновата болест и за съвременните начини за контрол над нея.
Болестта на Паркинсон е хронично прогресиращо заболяване на централната нервна система, което най-често засяга хората над 60-годишна възраст. Болестта е описана за пръв път от британския лекар Джеймс Паркинсон през 1817 година и е едно от най-честите неврологични състояния. Класическите симптоми са т.нар. „моторни” или двигателни – включват тремор, забавеност на движенията, скованост на мускулите и проблеми с равновесието. Други симптоми могат да бъдат депресия, деменция, болки, проблеми със съня и нарушения в храносмилането и кръвното налягане. Симптомите на болестта се проявяват най-често, когато над 70% от нервните клетки вече са загинали, което е индикация, че тя е в напреднал стадий. Заболяването не е смъртоносно – пациентите могат да живеят от 15 до 25 години от момента на поставяне на диагнозата. Счита се за нелечимо – целта на медицината е да спрат прогресията на болестта, да забавят уврежданията, които нанася.
Пациентите с Паркинсон подлежат на диспансерно наблюдение при специалист-невролог. По данни на НЗОК към март 2023 г., у нас диспансеризираните паркинсоници са близо 12 000, като 90% са над 65-годишна възраст. Във възрастта 45-65 г. мъжете са повече от жените, но във възрастта над 65 г. бройката на жените расте. Всяка година новодиагностицираните пациенти са близо 1300, а прегледите при личен лекар и в извънболнична помощ с работна диагноза "Болест на Паркинсон" са близо 20 000.
Какви са най-честите симптоми при Паркинсон
- Тремор (треперене) на ръце, крака, челюст и лице
- Дискинезии – произволни движения, които изглеждат като подскачане, „танцуване“ на едно място
- Брадикинезия - забавени движения
- Твърдост или скованост на крайниците и тялото
- Падане на кръвното налягане, нарушен баланс и координация
Съществуващи лечения
Лекарства - Има редица лекарства, използвани за лечение на симптомите на Паркинсон. Те действат добре в ранните стадии, но с времето ефикасността им намалява. По-голямата част от лекарствата се реимбурсират от Здравната каса.
Поддържащи терапии - в ранните етапи Вашият лекар може да препоръча промени в начина на живот и дейности, които могат да подобрят някои симптоми на заболяването и да бъдат от помощ в ежедневието. Някои често препоръчвани дейности са физиотерапия, гимнастика, йога, дихателни упражнения, речева и езикова рехабилитация, промени в диетата.
Късният Паркинсон има три метода на лечение в световната практика: помпа с интестинален гел, апоморфинова помпа и дълбока мозъчна стимулация. И трите метода се реимбурсират от Здравната каса.
Какво представлява дълбоката мозъчна стимулация (ДМС)
Това е невростимулатор, подобен на сърдечния пейсмейкър. Той непрекъснато произвежда електрически импулси, които се изпращат до мозъка, за да блокират или регулират необичайната мозъчна дейност, която причинява някои от симптоми на Паркинсон. Това включва хирургична процедура за имплантиране на електроди в мозъка, свързани с невростимулатор под кожата на гръдния кош или корема.
Невростимулацията се прилага в света от 30 години и до момента близо 200 000 души живеят с подобни устройства. То работи денонощно, като намалява тремора, сковаността, спомага за редуциране на лекарствата, намалява дискинезиите, подобрява качеството на живот.
Кога се препоръчва дълбоката мозъчна стимулация
Когато заболяването е над 5 години и прогресира – лекарствата вече не помагат. ДМС е много ефективна при правилно подбрани пациенти. Това е операция, която осигурява на пациентите облекчение на симптомите на Паркинсон чрез електрическа стимулация. Преди да бъде препоръчана, на пациента се извършват редица тестове, които целят да установят бъдещия ефект от стимулацията.
Често задавани въпроси относно ДМС
- ДМС пречи ли за прилагане на бъдещи лечения и терапии, в случай, че се появят такива?
- Не. ДМС е обратима и системата може бъде премахната в случай, че медицината измисли по-добро и по-ново лечение.
- ДМС само тремора ли повлиява?
- Не, ДМС третира също сковаността и бавното или намалено движение, облекчава мускулните спазми и може да повлияе на немоторни симптоми като нарушения на съня и уринарни симптоми.
- ДМС крайно решение ли е?
- Определено не. Най-добре е да се приложи, когато лекарствата за Паркинсон са намалили действието си, но не са го спрели съвсем. Ако се остави за съвсем краен етап, ДМС не би помогнала толкова, колкото би могла, ако се приложи по-рано.
- Колко ефективна е ДМС?
- ДМС усилва въздействието на лекарствата върху двигателните симптоми. Има три ключови фактора за успех:
- Добър подбор на кандидати
- Точно хирургично поставяне на електродите
- Добри последващи грижи с адекватно програмиране и управление на лекарствата.
Проучвания, които сравняват ДМС с най-добрата лекарствена терапия при ранна и напреднала фаза на Паркинсон, показват следната успеваемост:
- 85-89% подобрение от изходно ниво (преди ДМС)
- 7-13% няма промяна от изходно ниво (преди ДМС)
- 2-4% влошаване от изходно ниво (преди ДМС)
- За колко време се настройва системата след операцията?
- Обикновено ДМС системата не е активирана докато пациентът не се възстанови от хирургичната интервенция. След активацията, симптомите намаляват. Оптималните резултати обикновено се постигат след няколко сесии за програмиране с медицинския специалист, който програмира устройството.
- Трябва ли да остана буден по време на операцията?
- Операцията може да се извършва и с пълна, и с местна упойка. В различните клиники процедират по различен начин и Вашият лекар ще препоръча най-добрия подход за Вас.
- Ще усетя ли стимулацията?
- Много хора изобщо не усещат стимулацията. Някои може да почувстват кратко усещане за изтръпване при първо включване на устройството. Ако почувствате нещо неприятно, трябва незабавно да се свържете с Вашия лекар.
- Могат ли да се възобновят нормалните ежедневни дейности?
- През първите няколко седмици след операцията пациентите, които имат поставен ДМС трябва да избягват напрегната дейност, движенията на ръцете през рамото и прекомерно разтягане на шията. Вашият лекар ще препоръча постепенното преминаване към по-сложна или невъзможна преди стимулацията двигателна дейност.
- Ще се вижда ли невростимулаторът?
- В зависимост от тялото на човека, невростимулаторът може бъде забележим като малка издутина под кожата, но терапията е напълно имплантируема и обикновено не се вижда.
- Постоянна ли е ДМС терапията?
- Не. ДМС терапията е регулируема, така че стимулацията да може се променя с течение на времето, за да се поддържа контрол върху симптомите на пациента. Системата може също да бъде изключена или хирургически отстранена, ако е необходимо.
- Ще мога ли да направя ЯМР с ДМС система?
- Може, при спазване на специални условия. Задължително предупредете лекаря си, ако Ви е предписано изследване с ядрено-магнитен резонанс.
Още информация за ДМС можете да намерите в брошурата по-долу.